Мнение: Три начина да помогнете на хората от хилядолетието да преодолеят кризата с цената на живота
Бележка на редактора: Джил Филипович е публицист, основан в Ню Йорк и създател на книгата „. “ Последвайте я на . Мненията, изразени в този коментар, са единствено нейни. Вижте в CNN.
Милениалите, както евентуално сте чували, са много прецакани.
Според някои сметки ние сме най-образованото потомство в американската история, само че също по този начин сме под водата с просветителни задължения. Не сме натрупали благосъстоянието, което са имали нашите родители на нашата възраст, и не е ясно дали в миналото ще ги наваксаме. Купуваме жилища по-бавно, частично тъй като хората от Бейби взрива не продават своите и по тази причина хвърляме мъчно извоюваните си пари за внезапно растящи наеми, което на собствен ред прави спестяването за 20% първична вноска още по-недостъпно. Толкова сме уплашени финансово, че не можем да си позволим да имаме деца, и като оставаме без деца, разрушаваме сърцата на нашите родители от Бумер.
Написах цяла книга за тежкото състояние на поколението на хилядолетието, за многото преимущества, на които хората от взрива се радваха и по-късно трупаха за себе си, както и за това, което хората от взрива и хилядолетието не схващат един за различен. В съвсем всички репортажи за живота на хилядолетието може да се откри доста неизбежност и мрак и нещата не наподобяват доста по-добре за Gen Z и по-младите генерации. Но има и големи благоприятни условия. Американските бумъри се радваха на невиждано благосъстояние и благоприятни условия освен заради чист шанс или даже чист брой, само че тъй като държавното управление направи невиждани вложения в тях: в тяхното обучение, в тяхното здраве, в способността им да живеят без значение.
Страната ни би могла да направи същото за Милениалите. Може, почтено казано, да е прекомерно малко, прекомерно късно за доста от нас. Но това може да подсигурява, че поколението на хилядолетието е тъпо отклоняване и че бъдещите генерации ще се върнат към пътя на разцвет и възходяща подвижност.
Самият лист по какъв начин да го поправя може да запълни цяла книга. Но тук има три целта:
Направете висшето обучение доста по-достъпно
Една от най-тревожните промени през последното американско десетилетие беше необятната загуба на религия във висшето обучение. Докато 74% от младите възрастни преди десетилетие са били съгласни, че дипломата от лицей е доста значима, през днешния ден единствено 41% споделят същото. Почти половината от поколението Zers споделят, че дипломата за приблизително обучение или GED е задоволителна, с цел да подсигурява финансова сигурност. И те бяха минимум склонни измежду поколенията да кажат, че колежите и университетите имат позитивен резултат „ върху метода, по който вървят нещата в тази страна през днешния ден “.
Може би не е изненадващо, че по-малка част от гимназистите не престават да учат в лицей. Това е спад, който не се следи в останалата част от развития свят, където висшето обучение се уголемява. В основата си това неповторимо американско отменяне на висшето обучение наподобява е обвързвано с полезности: като се има поради всичко, което сме чували за това по какъв начин даже добре образованите Милениали се борят финансово, цената на тапия в Съединени американски щати просто не наподобява да си коства.
Истината, несъмнено, е по-сложна. Дипломата от лицей значи приблизително доста по-добри заплати, а приключилите елитни университети се оправят най-добре от всички. Тези по-високи заплати обаче могат да бъдат обезщетени от дълг. А хората, които теглят заеми, с цел да отидат в лицей, само че не приключват, виждат най-лошото и от двата свята: по-ниски заплати и по-висок дълг.
Работите, които изискват висше обучение, също евентуално ще останат по-високо платени, до момента в който тези, които не наподобяват в конкуренция за най-ниските заплати. Животът на американците без висше обучение стана по-опасен заради редица ограничения: това е групата, която най-вероятно ще загине от „ гибел от обезсърчение “ и ще живее в общности, изпълнени с алкохолизъм, корист с субстанции и финансови усложнения. А американският стопански напредък и световната конкурентоспособност изискват работна мощ с доста приключили лицей.
Това не е проблем, който еднократното опрощаване на студентски заем ще реши. Имаме потребност от големи държавни и федерални вложения в образованието: във висшето обучение, с цел да създадем колежа доста по-достъпен, и в образованието K-12, с цел да подсигуряваме, че мястото, където детето пораства, не лимитира вероятностите му за лицей и отвън него. Федералното държавно управление би трябвало да контролира промишлеността на студентските заеми и да постави завършек на разпространяването на грабителски и експлоататорски просветителни институции с облага. Не всеки възпитаник би трябвало да върви в учебно заведение от Ivy League, само че всеки възпитаник би трябвало да има достъп до налично, висококачествено четиригодишно обучение покрай домовете си.
Това значително е решен проблем в цяла Европа. Можем да го създадем и тук, в Съединени американски щати. Това би било от изгода за младите възрастни, несъмнено, които биха могли да се дипломират, без тежестта на пет- или шестцифрения дълг да ги натежава през цялото време. Но това също би било от изгода за нацията като цяло, снабдявайки ни с по-усъвършенствана работна мощ, по-добре готова за софтуерното развиване на идващите десетилетия.
Осигурете универсална евтина грижа за деца
От моя позиция най-голямата преграда пред икономическата непоклатимост на хилядолетието е грижата за децата. Милениалите в този момент са съвсем в детеродна възраст и до момента в който доста от нас се отхвърлят от деца, множеството от нас са или ще бъдат родители – само че имаме по-малко деца от дамите от предходни генерации и ги раждаме по-късно. Причините за това са комплицирани, само че разноските сигурно са измежду тях: Съединените щати имат едни от най-високите разноски за грижи за деца в света.
И това не е тъй като американските деца получават по-добри от междинните грижи; тъй като нашето държавно управление просто не влага в него. Правителството на Съединени американски щати харчи приблизително 500 $ на дете годишно за разноски за грижи в ранна детска възраст. Средно похарче ните средства измежду страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз са 14 436 Щатски долар.
Достъпни, висококачествени, универсални грижи за деца оказват помощ на майките, и изключително на майките с ниски приходи, да останат в работната мощ, което изплаща дивиденти за техните фамилии. Програмите за грижи за деца оказват помощ да се приготвят децата за учебно заведение и могат да ги поддържат по-активни и обществено ангажирани. В настоящия си тип екраните се трансфораха в краткотрайна мярка за бедните фамилии, като децата в семействата с ниски приходи прекарват доста повече часове, гледайки ги, в сравнение с децата в по-заможните – нещо, което се изостри по време на пандемията.
Социалните консерватори постоянно избират майките да изоставен работната мощ и да останат у дома с децата си, което е една от аргументите да има толкоз необятна опозиция против универсалната грижа за децата от американската десница. Изискването дамите да си стоят у дома наподобява се основава повече на носталгия и сексуален традиционализъм, в сравнение с доказателства, които има доста, че работещите майки носят обилни изгоди на децата си, на себе си и на националните стопански системи.
Реалността за доста американски фамилии не е добре заплатен татко, който може да устоя семейство с един приход, и майка, чийто главен блян е да се посвети на развъждането на деца, в случай че не бяха манипулативните феминистки и подлите либерали, които оказват напън я в работната мощ. Много по-често действителността е комплицирана комбинация от майки, които желаят доста източници на цел и задоволство, както и свободата и гордостта, които носи финансовата независимост; двойки, които се нуждаят от два прихода, с цел да отгледат децата си във финансова стабилност; и самотни майки, които са единствените хора, които носят бекона у дома.
Всички тези групи биха имали огромна изгода от безвъзмездни или налични грижи за деца. Това коренно би понижило напрежението, под който живеят американските родители, би разрешило на родителите да обезпечат по-висок стандарт на живот на децата си и би дало на децата крайници.
Това може също по този начин да направи раждането на дете или раждането на в допълнение дете допустимо за по-голям брой младежи.
Източник: cnn.com
